Statistiques
Blogspot            ancien site - cliquer ici / old website - click here            Poetrypoem

ELEVATION (français / bulgare)

PDF
Imprimer
Envoyer

                    Veliko Tarnovo - Bulgarie

 

ÉLÉVATION

(μγαλοψυχιά)

A Radko Radkov

« L'unité est la forme de toute Beauté »

          Saint Augustin

Ami,
Comment pourrais-je mesurer mon éloge !
Tous ces sourires, ces gestes, ces mots
Qui me sont devenus
A jamais intérieurs !

Tu étais la grande respiration humaine,
Celle aussi de l'océan
A l'heure des marées !

Je ferme les yeux
Pour contempler ta grandeur
Légère, souriante et simple !
Toi, le temple vivant
Du Livre inépuisable de la Beauté !
Toi, l'autel impérissable
De la Poésie inaccessible !

Tu savais si bien
Amplifier la transparence
Et les voluptueuses volutes du savoir !

Oui, que puis-je offrir de plus précieux
Que mon silence
A la fulgurance de ton Verbe
Qu'une affection
Discrète et mélodieuse
Comme le chuchotis des herbes la nuit ?

Je touchais de doigt ta solitude
Pleine de magnificence,
Ton absence innocente
Quand, lentement,
Avec la plus fine précaution,
Tu adhérais à l'essence
Des choses fugitives !
Toi, mon Ami,
Homme de la Terre
Et homme de Dieu !

Toi, le sceau de l'accomplissement
Mystique de l'être !

Paris, ce mardi 6 octobre, Anno Domini MMIX

Glose

Μγαλοψυχιά :
mot grec signifiant « noblesse morale ».


ВЪЗВИШЕНОСТ

На Радко Радков

« Единството е форма на цялата Красота »

          Свети Августин

Приятелю,
Как бих могъл да измеря похвалното слово ?
Всяка твоя усмивка, всеки жест, всяка изречена дума
Са вече част неотменна
От моето скрито вътрешно царство.

Ти бе великото дихание на човешкия дух
Подобно на вълнението на океана
В часа на големите приливи.

Затварям очи,
За да съзерцавам спокойно
Твоето величие,
Леко, усмихнато, просто !
Ти, живият храм
На неизчерпаемата Книга на Красотата !
Ти, нерушимият олтар
На недосегаемата Поезия !

Ти умееше тъй добре
Да направиш по-прозрачна
Самата прозрачност
И по-изящни сладострастните
Извивки на знанието !

Да ! Какъв по-ценен дар
От моята любяща възхита,
Деликатна и мелодична
Като шепота на нощни треви,
Бих могъл да поднеса
Hа твоето огнезарно Слово ?

Докосвах понякога с пръст
Твоята самота изпълнена с великолепие,
Твоето непорочно отсъствие,
Когато бавно и с най-изящна предпазливост
Ти потъваше в същността
На бягащите към вечостта неща.
Ти, Приятелю, син на Земята
И Лиропевец на Бога !

Приятелю,
Мистичен печат
Ha човешкото съвршество !

Mis à jour ( Mardi, 02 Février 2010 20:35 )