Statistiques
Blogspot            ancien site - cliquer ici / old website - click here            Poetrypoem

Galia Karaargiriva za Athanase Vantchev de Thracy - bulgare

PDF
Imprimer
Envoyer

Неизмеримо богата душевност
Има хора, докосването до които оставя незабравими спомени. Един от тях е нашият известен съгражданин - Атанас Ванчев дьо Траси. Нямам намерение да пиша за него хвалебствията, които многократно и съвсем заслужено, са изписани в медиите и всеки може сам да ги прочете. По-скоро искам да споделя впечатлението си от душевното излъчване на този забележителен човек! Въпреки здравословната си неразположеност, той ни прие в дома си в родното Хасково, с отворени обятия и чаровна усмивка. Топлотата, която лъха от този голям поет и човек, е просто заразителна. Очите му, пълни с игриви пламъчета, ни гледаха гальовно и разбиращо. Зам. председателят на нашия Съюз на независимите български писатели- Никола Герджиков, беше пристигнал специално от столицата, за да връчи на г-н дьо Траси специалната награда на Съюза, учредена на името на друг голям български поет и драматург - Радко Радков. Радост и благодарност лъхаше от очите на г-н Атанас Ванчев, приемайки почетната грамота и плакета с лика на Радко Радков. И наблюдавайки го, улавяйки неговото неподправено вълнение, за кой ли пореден път се убедих, че колкото по-интелигентен и начетен е един човек, толкова по-голяма е неговата скромност и неговата душевна щедрост! Благодарна съм на приятелите си и колеги по перо Тодорка Николова и Борислав Белев, на Никола Герджиков, които ме поканиха и споделиха с мен тази незабравима среща с великия българин, отдал целия си съзнателен живот в полза на човешкото поетично и културно наследство в световен мащаб! Благодаря от свое име и името на колегите си, за сърдечното ни посрещане от страна на гостоприемния домакин и изключително интереснотото събеседване с него! От все сърце му пожелаваме още дълги години да ни радва с топлотата на своята неизмеримо богата душевност!Неизмеримо богата душевност
Има хора, докосването до които оставя незабравими спомени. Един от тях е нашият известен съгражданин - Атанас Ванчев дьо Траси. Нямам намерение да пиша за него хвалебствията, които многократно и съвсем заслужено, са изписани в медиите и всеки може сам да ги прочете. По-скоро искам да споделя впечатлението си от душевното излъчване на този забележителен човек! Въпреки здравословната си неразположеност, той ни прие в дома си в родното Хасково, с отворени обятия и чаровна усмивка. Топлотата, която лъха от този голям поет и човек, е просто заразителна. Очите му, пълни с игриви пламъчета, ни гледаха гальовно и разбиращо. Зам. председателят на нашия Съюз на независимите български писатели- Никола Герджиков, беше пристигнал специално от столицата, за да връчи на г-н дьо Траси специалната награда на Съюза, учредена на името на друг голям български поет и драматург - Радко Радков. Радост и благодарност лъхаше от очите на г-н Атанас Ванчев, приемайки почетната грамота и плакета с лика на Радко Радков. И наблюдавайки го, улавяйки неговото неподправено вълнение, за кой ли пореден път се убедих, че колкото по-интелигентен и начетен е един човек, толкова по-голяма е неговата скромност и неговата душевна щедрост! Благодарна съм на приятелите си и колеги по перо Тодорка Николова и Борислав Белев, на Никола Герджиков, които ме поканиха и споделиха с мен тази незабравима среща с великия българин, отдал целия си съзнателен живот в полза на човешкото поетично и културно наследство в световен мащаб! Благодаря от свое име и името на колегите си, за сърдечното ни посрещане от страна на гостоприемния домакин и изключително интереснотото събеседване с него! От все сърце му пожелаваме още дълги години да ни радва с топлотата на своята неизмеримо богата душевност!