Statistiques
Blogspot            ancien site - cliquer ici / old website - click here            Poetrypoem

TV

PDF
Imprimer
Envoyer

 


" Félicitations Athanase Vantchev de Thracy !

Sans aucun doute, vous êtes la mémoire vivante de la poésie mondiale !

Vous êtes le précieux diamant dans le panthéon des lettres européennes !"

Albert Nikolla

 

 

Portrait d'Athanase Vantchev de Thracy à 20 ans

(sanguine par l'un des plus grands graveurs et dessinateurs contemporains,

Ivan Valtchev - New York 2013)

 

Portrait d'Athanase Vantchev de Thracy par Jacques Basse

 

Athanase Vanchev De Thracy- The Legend


Athanase Vanchev De Thracy is a French poet and a writer too and is a multi-linguist. World Poetry is his passion and to make poetry his own, he has travelled and studied at many prestigious European Universities at the post-graduate level for a large portion of his life. Athanase Vanchev De Thracy was in born in Haskovo, South Bulgaria on the 3rd of January 1940 which makes him 75 years old at the moment and is a Capricorn by sun sign.


A complete master of his art, Athanase or Athanasius as he is also known, has written 46 books of poetry in free and classical verse.  He has been decorated with various literary awards and citations, national and international, over the years and this list is exhaustive. He is an Honorary Doctor from the Brazilian Academy of Letters and University of Veliko Tarnavo and has been adorned by the French Academy for his works. The Grand International Prize and Grand Prix Solenzara Poetry International award are also a part of his award gallery.
A traveler at heart, Athanase Vanchev De Thracy has traversed many continents and made many countries his home, in his pursuit to understand the poetry, language and culture. Egypt, Morocco, Lebanon, Syria and Turkey are a few of the countries Athanase travelled to during his early days as a poet. Russian poetry fascinated him for a brief period which made him stay in Russia for two years in the early 1990’s and study Russian works deeply. Tunisia was a favorite and he lived there for two years and completed three books on Tunisian cities.
Known as one of the great masters of contemporary poetry, Athanase Vanchev De Thracy has scripted
odes
sonnets,
ballads,
motets,
satires,
roundels
hymns
In his celebrated career as a master poet, thereby covering the complete assortment of poetry. His thesis which details the symbolism of light in Paul Verlaine’s works and was written for his Doctorate, is in a class of its own. Sainte Anne and Naim Frasheri are his well-known poems and have been translated into many world languages.

 

Photos d'Athanase Vantchev de Thracy (Paris, le 10 juin 2013)


 

 

Maxence et Athanase parties 1 à 13

Partie 1

Partie 2

Partie 3

Partie 4

Partie 5

Partie 6

Partie 7

Partie 8

Partie 9

Partie 10

Partie 11

Partie 12

Partie 13

Athanase Vantchev de Thracy

avec deux poétesses lituaniennes :

 


Athanase Vantchev de Thracy au Collège des Irlandais à Paris

Soirée Seamus Heaney (Prix Nobel de Littérature)

 

Seamus Heaney lit ses poèmes :

Mon jeune mécène, amateur de poésie

Antoine Baschet

 

Vladimir Tchekhoff - portrait d'Athanase

 

Valérie Gutal - portrait d'Athanase

 

29 януари 2013 г.
Публикувано на 14/02/2013 - 20:15
На съвестта на безпристрастното жури: Дореди ли се Атанас Ванчев дьо Траси за “Паскалев”?

През 2010-а се вдигна медиен шум около Атанас Ванчев дьо Траси, хасковлия в Париж. За 24 май във връзка със 70-годишнината му президентът Първанов го декорира с орден “Стара планина” първа степен за “изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството”. Месец преди това Ванчев бе обсъждан като номинация, но не получи хасковската награда “Александър Паскалев”. Журито предпочете бившия офицер и настоящ издател Трендафил Василев.
Наближава поредното издание на “Южна пролет”, по време на литературните празници ще бъде обявен новият носител на “Паскалев”. Доста от местните културтрегери считат, че Атанас Ванчев дьо Траси е достоен за наградата. Той е сред малцината хасковлии – културни посланици на родния си град. Такъв беше и починалият през 2006-а Димитър Инкьов – прочут автор на детски книги на немски език. И при Ванчев, и при Инкьов има ненужно противопоставяне между поведението и таланта, между морала и творчеството.
Страх ни е да помислим кои ще бъдат номинирани тази година за приза “Паскалев”. Най-много да поощрят някой щастливо остарял графоман. Почетният хасковлия Дьо Траси със сигурност не е такъв. Считаме за уместно отново да поставим въпроса и за промяна в статута на наградата, за разширяване на обхвата ѝ – с нея да бъдат удостоявани и художници, архитекти, музиканти, актьори.
Парижкият арбитър на елегантността не от вчера е недолюбван в родния си град: вкъщи враг, навънка драг. Завиждат му, защото е талантлив, богат, гражданин на света – това е най-лесният отговор. Остава и да е верен. Да загърбим квалификациите и да оставим да говорят фактите. Да се облегнем на спомените на хора, които са имали лични контакти с Ванчев по време на четвъртвековното му пребиваване в Хасково и след това – при помпозното му завръщане като богат приятел на социалистическа България.

НА ЯМАЧА

Атанас Ванчев, тогава дори несънуващ благородническа добавка към обикновените си южнобългарски имена, е роден на 3 януари 1940 година в Хасково. Родовите му корени са от Тракиец (Елехча). Приятелят на Ванчев – Радко Радков, има стихотворение за селото, над което е надвиснала язовирна стена. Така че това Дьо Траси идва и от Тракиец, и от Тракия. Майка му Лата е работничка в един от многобройните тютюневи складове, баща му Никола – дребен служител в съда. Къщата им е на Ямача, казват, че още си стояла – встрани от бившия пионерски дом.
На Ямача по онова време посрещат изгрева местните дъновисти. Сред

Семейството на Атанас Ванчев, снимано през 1942 г. Бъдещият поет е отпред, зад него е брат му Михаил. От двата края са майката Лата и бащата Никола

Семейството на Атанас Ванчев, снимано през 1942 г. Бъдещият поет е отпред, зад него е брат му Михаил. От двата края са майката Лата и бащата Никола

(La famille du poète Athanase Vantchev de Thracy : mère Lata Roussinoff, frère Michel, père Nicolas et moi à l'âge de 2 ans). La photo date de 1942. Elle a été publiée en 2011 dans le journal bulgare "Novinar - Jug" (Les nouvelles du Sud)

тях е и Олга Блажева, произхождаща от знатен черногорски род. Атанас става част от групата от стотина последователи на Бялото братство. Блажева е жена с богата обща култура, говореща френския език като роден. Ванчев е от любимите ѝ ученици. Олга беше красива жена, с косичник (прическата на бившата украинска премиерка Юлия Тимошенко, б.а.), спомнят си я възрастни хасковлии. Тя първа се разочарова от бившия си любимец, не ѝ допадат неговият прагматизъм и усет към далаверата. Минават години, през 1966-а Ванчев емигрира във Франция и засипва своята учителка с подаръци. Блажева не вземаше нищо, не искаше и да чуе за него, свидетелства нейна приятелка.
Средното си образование героят на този текст получава в тогавашната Първа гимназия “Петко Каравелов” (днес гимназия по селско стопанство, преди – ТМААС, б.а.). Беше слабичко, нежно момче. Викахме му Насю Женското, понеже предпочиташе да другарува повече с момичетата, разказва негов съученик. Ванчев завършва с пълно отличие. Съученикът го среща отново в харманлйската казарма. Беше някъде през 1958-1959-а. Един ден Наско цъфна в поделението с везани пагони на старшина-школник (“фазан” на войнишки жаргон, б.а.), идваше от школата в Плевен, спомни си аскер аркадашът. Ванчев от млад бил вегетарианец, в полка взел да се оплаква от язва. С разрешението на командира си уредил да му готви някаква жена. По обед излизал с канчетата. Отивал, хапвал, личната му готвачка му сипвала и за вечеря.
След казармената закалка Атанас отива да следва в Софийския университет – първа специалност руска, втора – френска филология. Наема квартира в жилището на бившия царски шивач Рачков. Завършва и се връща като учител по френски език в родния си град. Май преподаваше във вечерната гимназия или в механотехникума, не е много сигурен съученикът. В средата на 60-те години Ванчев отива в Париж на екскурзия с “Балкантурист” и “забравя” да се върне. Официалната версия гласи, че през 1966-а заминал да защити магистърска степен в Сорбоната.

Хасковлията проф. Григор Велев, председател на Българската академия на науките и изкуствата, връчва на своя съгражданин Атанас Ванчев диплом за удостояването му с академично звание от БАНИ

Хасковлията проф. Григор Велев, председател на Българската академия на науките и изкуствата, връчва на своя съгражданин Атанас Ванчев диплом за удостояването му с академично звание от БАНИ

Следва близо 20-годишен период на покоряване на Париж, за който ще разкажем във втората част на този текст – “Монпарнас”. Атанас Ванчев, вече и Дьо Траси, идва в София като преводач на доайена на Френската академия Жан Гитон. Безсмъртният пристига да се види с Людмила Живкова, посредник е близкият приятел на хасковлията – Радко Радков, който е успял да влезе под кожата на Тодор-Живковата щерка. Връзката на Ванчев с Първия също укрепва – с активното съдействие на нашенеца съветникът на партийния лидер Димитър Методиев успява да получи авторитетната литературна награда “Солензара”. Призът е италиански, но Ванчев е свой човек в журито. Хасковският интелектуалец гради френско-български културни мостове, превежда на езика на Верлен автори като Ботев, Вапцаров, Георги Джагаров, Димитър Методиев (естествено), Радко Радков.
Дьо Траси прави жестове към родния си град – около неговата 1000-годишнина, отбелязана през 1985-а, дарява на музея рядко издание на корана и старинен арабски нож. В знак на благодарност е обявен за почетен хасковлия. Следващата му поява под Ямача е в началото на 90-те, когато близо 300 човека претъпкват КДК, за да чуят и видят Ванчев. Нестандартната му сексуална ориентация стъписва консервативните южняци, но и буди любопитство. Отпечатах му тогава книга стихове с черно-бяла корица, не мога да си спомня заглавието, разказа бившият шеф на издателство “Български писател” Петър Ангелов.
По същото време емигрантът гостува на своя съученик от Първа гимназия. Знаех, че не кусва месо, притесних се какво ли ще поиска. Беше повече от скромен – подлучени пържени тиквички, разказа хасковлията. Покрай постната манджа той сервира и нещо пикантно: научил, че Дьо Траси си е имплантирал силикон в гърдите и бедрата.

НА МОНПАРНАС

Френският период в живота на Атанас Ванчев е забулен в нежна парижка мъгла. Емигрантът има шанса да намери подслон в дома на бездетна благородническа фамилия, която му дарява имение в Централна Франция. Хасковлията го продава, не можел да го поддържа. Влага франковете в духовното си усъвършестване. Колелото на долче витата го завърта: гостува в двореца на саудитския крал Файсал, после отскача до Африка. Има оферта да напише биографията на тунизийския президент Хабиб Бургиба, обаче той е свален с преврат. Почти е довършил друга биография – на президента на Мавритания. Малшанс – и там става преврат, сваленият държавен глава бяга в Катар.
И иракският диктатор Саддам Хюсеин иска българинът да опише живота му, но и тая работа се разсъхва. “Беше голям държавник, каквото и да говорят срещу него. Имаше власт над народ “мозайка” – 19 вида шиити, много разклонения сунити, арменци, евреи, кюрди”, доверява пред списание “Тема” хасковлията. Пак там признава: “Колкото повече остарявам, толкова повече отивам наляво. Сега осъзнавам, че по време на режима (евфемизъм за тоталитарния социализъм, б.а.) България е имала държава, държавност, национален дух и култура. Ако комунистите се бяха съюзили с църквата и бяха пуснали българите да пътуват свободно на Запад, никой не би бягал. Щяха да поживеят навън и да се върнат.” Каква елегия за нереформиралия се социализъм…

ВИЗИТКА

Атанас Ванчев дьо Траси е роден в Хасково на 3 януари 1940 г. През 1966-а заминава да живее и учи във Франция. В 1972 г. защитава докторска дисертация в Сорбоната на тема „Символиката на светлината в поезията на Пол Верлен”. В 1974 г. завършва Висшият институт за източни езици в Париж, специалност руски език. В 1976 г. завършва в Сорбоната руска филология и пише магистърска дисертация на руски език „ Поэтика и метафизика в творчестве Достоевского’’.
Автор на 46 сборника стихотворения, книги по история и история на изкуството. Превел е над 50 поети от целия свят. Посещава повече от 40 държави, в някои от тях живее с години

 

Товарът на наградите

Атанас Ванчев дьо Траси е пожизнен член на Френската академия на изящните изкуства, носител на “Златната роза” на френската поезия, наградата “Стендал”, приз на Френската академия, Сребърен орден за поезия “Франсоа Коне”. Основоположник и председател на руския клуб “Пушкин” в Париж. Създател на дружеството на българите, живеещи в чужбина. Почетен гражданин на Хасково. Автор на над 30 поетични сборника. Превежда от руски, български, английски и арабски.

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Уважаеми г-н Ванчев, поздрави от родния Хасково! Пише Ви Недялко Бакалов – журналист в местния вестник “Новинар юг”. Надявам се, че Ви намирам в добро здраве и разположение на духа. Притеснявам Ви по следния повод: за пореден път ще бъде връчена наградата “Паскалев” за цялостен принос в културното развитие на Хасково. Местни културтрегери подемат кампания за удостояването Ви с приза. Инициатор е бившият замкмет Никола Атанасов.
Известен е фактът, че Вие бяхте сред номинираните през 2010-а, но тогава бе предпочетен издателят Трендафил Василев. Най-лесно е да кажем, че никой не е пророк в родината си. По-достойно е да се опитаме да променим статуквото. В нашето издание готвим публикация за Вас – за интересния Ви житейски път, за завръщанията – духовни и физически, в Хасково и разположеното недалеч от него Тракиец. Ще бъде интересно да узнаем Вашата оценка за наградата “Паскалев”, както и основанията, с които се чувствате достоен за нея. Ако не я искате – мотивирайте се защо. Очаквам Вашите отговори.
Любезни г-н Бакалов, сърдечно Ви благодаря за милото писмо. В Хасково има наистина много добри творци. Нашият град е винаги бил чувствителен към културата. Аз дълбоко обичам Хасково. Възхвалявам го в много от моите стихотворения. Питате ме дали бих искал да получа наградата “Паскалев”. Разбира се, че да! Това е една престижна награда и би ми доставила голямо сантиментално удоволствие. Удоволствие и за моите напуснали този свят любими родители.
Александър Паскалев е баща на българското модерно книгоиздаване. Една светла, благородна, просветителска личност, чест за нашия град и за нашето отечество. Имена като неговото са пътеводни фарове в историята на един народ! Те са благородните зидари на духовността! Дали се чувствам достоен за нея? Бих казал да. Аз съм автор на 46 стихосбирки и преводач на около 50 автора от целия свят. Но не е важно това, което мисля аз. Важното е как ще ме оценят моите съграждани. Решението на журито е меродавно.
За Ваше сведение аз съм: Лауреат на Френската академия на безсмъртните, Културен мисионер на Министерството на външните работи на Франция, Член на Бразилската академия за литература, Член на Българската академия на науките и изкуствата, Член на Украинската академия за висше образование, Член на Европейската академия за наука, изкуство и литература, Почетен доктор на редица университети, Посланик на мира в Женева, Вицепрезидент на Световната организация на поетите (8000 члена от 120 страни), Носител на орден “Стара планина” първа степен. Това – за сведение, а не за самохвалство. Човек трябва винаги да остава скромен и да не забравя откъде е тръгнал.
Искрено Ваш: Атанас Ванчев дьо Траси

 

Недялко Бакалов

Снимки: athanase.org

 


Athanase Vantchev de Thracy et le plus jeune admirateur de sa poésie Hristo

 

Médaille de l'Académie française.

Athanase Vantchev de Thracy est lauréat de l'Académie

 

 

Tadjikistan - Médaille Mevlana Rumi qui honore la poésie

d'Athanase Vantchev de Thracy

 

***

Film de la télévision macédonienne sur le lauréat Athanase Vantchev de Thracy :


https://www.youtube.com/watch?v=Z1Yw3fDOTwY9


Athanase Vantchev de Thracy obtient le Grand Prix International de Poésie " Naim Frasheri ":


 

MANIFESTIMI  LETRAR  NDËRKOMBËTAR

INTERNATIONAL LITERARY MANIFESTATION

“DITËT E NAIMIT”

 

Address: FP. 47

1200, Tetova, MACEDONIA

Cel.  ++389 (0)70 321 851

e-mail: shaipem@yahoo.com

www.ditetenaimit.org

 

 

In the 17th edition of

the International Poetry Festival “Ditët e Naimit” 2013,

the French poet Athanase Vantchev de Thracy is declared the laureate of this award,

with the following motivation:

 

 

For the deep lyrical ebriety with dense verbal and non-verbal references and associations from the ancient and modern traditions of world culture;

for the purified sensitivity of the poetic sense in the filtering of authentic emotion of a lyrical hero of all times in his permanent and uninterrupted communication with nature and civilisation;

for Pindaric flights from lyrical ecstasy to forlorn and elegic meditations about everlasting metaphysical and transcendental issues.

Athanase de Thracy’s poetry keeps, like rarely anybody in contemporary poetry, the hygiene of great poetry since its dawn - with prayers and hymns - up to modernist and postmodern proceedings of the fresh core of a vital, eternally verdant poetry.

 

For the Jury of the IPF

“Ditët e Naimit”

The Chairman,

Agron TUFA

 

 

 

Tetova,                                                                                ILM “Ditët e Naimit”

Sepetmber27h, 2013                                                     The Director: Shaip Emërllahu

***

 

Dear Athanase Vantchev de Thracy,

I have the honour and the pleasure to inform you that the Jury of the Festival headed by the literature scholar Prof. Dr. Agron Tufa (professor for literature at the University of Tirana, Albania) decided on September 26th that you are the winner of the great literary prize of the Festival, NAIM FRASHERI PRIZE.

At the press conference, which we will hold in the first half of september 27th, we will inform the public that you are the laureate of the 17th Edition of the International Poetry Festival DITET E NAIMIT.

After the motivation is read at that press conference by the Chairman of the Jury, the Direction will translate it into English and will send it to you by email. The great literary award NAIM FRASHERI is given to you with the motivation For high artistic values.

According to the rules, the winner of this prize is also automatically given the high title Honorary Member of the Festival.

The prize is of the statue of Naim Frasheri (the national poet of the Albanians), which was erected by the Direction of the Festival in front of the Cultural Centre of Tetova on the occasion of the 100th anniversary of his death.

It has a value of 500 euros.

The award is given to the winner in the Cultural Centre of Tetova during the first night of the Festival, which is broadcasted LIVE on national TV. The laureate is presented in the premises of one of the universities of Tetova. This prize gives the winner the honour to depose together with the Director of the Festival a bouquet of flowers in front of the statue of Naim Frasheri (this moment is transmitted live on TV, too).

Dear Mr Athanase,

let me congratulate you in the name of the Direction of the Festival and personally for the award of the main prize of the Festival and the title of an Honorary Member of the Festival. Former laureates of these prozes are the great Albanian poet Ismail Kadare (the laureate of the Mann Booker Prize International, Edinburg, 2005), then the poets Desmond Egan (Ireland), Manlio Argueta (El Salvador), Thomas Tidholm (Sweden), Peter Poulsen (Denmark) Abdellatif Laabi (Morocco/France), Lionel Ray (France), Ali Podrimja (Kosova), Fatos Arapi (Albania), Tua Forstrom (Finland) etc.

According to the rules, you must be a participant of the Festival.

Dear Athanase Vantchev de Thracy, once more congratulations and see you in Tetova.

 

Shaip Emerllahu

Director of the International Poetry Festival DITET E NAIMIT

 

Portrait d'Athanase Vantchev de Thracy

Athanase Vantchev de Thracy peint sous les traits du Christ

Portrait d'Athanase Vantchev de Thracy


Film consacré à Athanase Vantchev de Thracy - Crimée 2013 :


 

 

Emission de la TV de Tetova (Macédoine) :

 

https://www.youtube.com/watch?v=Z1Yw3fDOTwY


Lettre de Valéry Giscard d'Estaing adressée à

Athanase Vantchev de Thracy

 

Athanase Vantchev de Thracy - Ambassadeur de la Paix (diplôme ci-dessous)

 


***

Athanase Vantchev de Thracy


reçoit


le Grand Prix de Poésie


"Poètes sans frontières"


(Savona - Italie) - le 21 août 2014

 

***

Vidéo : Athanase Vantchev de Thracy à l'Université de Tarnovo - rencontre

avec le Rceteur, les enseignants et les étudiants.

 

Conférence d'Athanase Vantchev de Thracy : "De la Poésie"



***


 

Invitation au Festival de la Poésie à Kiev (Ukraine)

Le célèbre cinéaste Alexandre Astruc et Athanase Vantchev de Thracy

 


Vidéo : la remise du Grang Prix Solenzara de littérature

à l'écrivaine ukrainienne

Hanna Hrman (Paris, le 27 novembre 2014) :


***

Une autre vidéeo très importante et longue :

 


***

Vidéo avec la grande poétesse du Kazakhstan

Raouchan Bourkitbaeva-Noukenova -

présentation de son oeuvre à l'INALCO - rue de l'Université - Paris

 


****

DEUX PORTRAITS

D'Athanase Vantchev de Thracy

oeuvre de la grande poétesse et peintre russe Svetlana Savitskaya

Présidente de l'Union des Ecrivains Russes (2015)


Mis à jour ( Dimanche, 05 Avril 2015 14:30 )