Statistiques
Blogspot            ancien site - cliquer ici / old website - click here            Poetrypoem

TROIS POEMES EN BULGARE (bulgare)

PDF
Imprimer
Envoyer

C'est poèmes ont été traduits de l'espagnol en bulgare par la poétesse Violeta Boncheva qui, hélas, ne connaît pas le français. Je lui suis très reconnaissant.

 

BULGARE

 

АТАНАС ВАНЧЕВ дьо ТРАСИ

 

МИНИАТЮРА 

 

на Димчо Дебелянов

 

Традиция, преданост, благочестие, синовност!

 

Лек вятър духа, сладък, като диханието на цветята,

а времето и луната

придружават деликатните му стъпки!

 

Пред едно стихотворение,

където спи цялата хубост на моя език,

развълнуван мисля за теб,

мое слабичко канарче!

 

Аз съм само един зрял мъж с разбито сърце,

който слуша шепота на листата!

 

О, вечерен затвор!

О, раздяла завинаги

 

и сълзи, които целуват пода

на старата къща!

 

 

 

 

От испански: Виолета Бончева

 

 

 

 

 АТАНАС ВАНЧЕВ дьо ТРАСИ

 

 

ХЕДДУ АКЕЧИЧЕ

 

     /реквием/

 

 

Птици, птици, птици,

кажете ми, птици свободни,

къде е гроба

на младия Хедду Акечиче?

 

Кажете ми, моля ви,

за да може една ръка, покрита със сълзи

и едно кървящо сърце, преливащо от любов,

да посее там нежно и леко

семе от кедър.

 

Хедду, героят повален

за гордата свобода на Хогурта,

да пусне корени там

завинаги.

 

В Риф

родината,

къщата,

подслона

на Хедду!

 

С дните,

годините

и вековете

да расте свещеното дърво,

окъпано в божествената светлина

на планините.

 

Тогава свободни птици,

ще дойдете вие,

за да изплетете гнездата си леки

от сламки,

върху своите дъхави клони,

и да чуете нощем

как се запалват звездите

на южния свод,

и нека пулсира и пее сърцето невинно

на сияйния юноша

мъртъв.

 

Свободни и светли

да се леят реките на Риф,

 слети завинаги

и независими!

 

 

 

От испански: Виолета Бончева

 

 

 

 

АТАНАС ВАНЧЕВ дьо ТРАСИ

 

 

СЛУШАМ УРОКА

 

„За да повярваш в безсмъртието

трябва да живееш тук, в безсмъртния живот.” Л.Толстой

 

 

 

Слушам вечния урок от книгите,

написан с много чувство на други,

преди мен,

поколение след поколение

изкушавани, съблазнявани, очаровани,

заставени да треперят едва доловимо,

зазидани заедно с времето в една цепнатина,

с една тайна,

слушаха.

 

Така, както природата в нажежените пейзажи,

вдълбава в думите,  картини и сияния от музика,

момента на нашата сила,

това, което ни е забранено да разбираме,

знае остроумно да съчетава

крясък на вода, пращенето на огъня

и върховните тайни на креатурата.

 

Така, както обичаме,

без да разбираме в дълбочина

значението на ритъма,

вибрациите презрени на гласовете,

заслепяващата близост на отминалото нищо,

всеки един от нашите жестове.

 

Ние, свободните и чувствени приятели

на вечността,

струпани между земята и небето,

между пропаст и скалист бряг,

се опитваме да премахнем това толкова тъжно и мрачно,

разяждащо и неясно пулсиране на светлината

все още жива!

 

 

От испански: Виолета Бончева